Наградени ученици в конкурс против наркотиците

лого ОбСНВ, ПИЦ
03.04.2014 / 14:28

Валентина Веселинова Тенева – 17 год.

ПМГ „Добри Чинтулов” - град Сливен

 

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ И ТРАДИЦИИ

 

Животът на всеки човек по света е уникална огърлица от делници и празници. Мънистата в нашия роден гердан са изключително красиви. Българските празници ги правят по определен начин светли и пъстри, имат неповторим блясък.

Някои от украшенията в моя наниз от дни са шарени красиви камъчета, навяващи мили спомени. Но празниците в живота ми са като едри диаманти.

Всичко, което знам за българските празници, съм научила от моята баба. Тя обича да спазва традициите и го е правила цял живот. Така учи и нас – нейните внуци. Понякога се питам с какво ни привлича тази дребна простодушна жена, че все се навъртахме около нея. Може би с това, че е спокойна, не бърза за нищо, намира време и добра дума за всеки от нас. А и при нея винаги мирише на нещо вкусно и гладен няма да останеш. Често всичките внуци се събирахме край баба, ала вече пораснахме и се разпръснахме в други, по-големи градове. Но и сега намирам време да и отида на гости, да хапна от вкусните и гозби, да чуя благите и думи. Тогава с умиление си спомням за тихите вечери, когато ни разказваше истории за по-стари времена – и истински, и измислени. А ние слушахме прехласнати и се мъчехме да ги запомним.

Зададеше ли се празник, баба казваше какво трябва да се прави. Така тя още от малки ни научи да спазваме българските традиции.

Всяка година на 4-ти декември – Варвара, сутринта старата жена ни изпращаше на училище с думите: „Днес непременно да направите някое добро, та така да ви върви през цялата година!“

На Никулден – 6-ти декември, ни разказваше преданието за Свети Никола – пазителят на морето, реките и рибарите. А докато ние слушахме, от фурната се носеше уханието на пълнения шаран, който баба приготвяше така, че да си оближеш пръстите.

Има поверие, че ако на Игнажден – 20-ти декември, недоброжелателен човек пръв прекрачи прага на нечия къща, то с него влиза и лошият късмет, който ще преследва стопаните цяла година. Баба от вечерта ни поръчваше: „Вие сте добри деца, добри хора ще бъдете. Затова елате сутринта при мен, че след вас да се занижат и добрите дни!“ И ние още в ранното утро бързахме да изпреварим другите и първи да прекрачим бабиния праг. А тя на всеки казваше добра дума и ни черпеше с лакомства.

На 24-ти декември от сутринта баба започваше приготовленията за Бъдни вечер. Още преди да се разсъмне тя слагаше на печката да се варят боб, картофи и жито, а тестото за погачата вече втасваше в голямата тава. Ако излизахме някъде, баба ни изпращаше до вратата и поръчваше да се връщаме бързо, че да и помагаме. И ние всички, без да ни напомнят, се включвахме в приготовленията. Братовчедите ми носеха дърва, трошаха орехи за баниците, а ние със сестрите ми приготвяхме гозбите за вечерята заедно с баба и мама. Бъдни вечер е краят на Коледните пости. На трапезата трябва да има нечетен брой ястия – седем, девет или единайсет. Обикновено у нас готвехме постни сарми, бобена чорба, варяхме жито. Специалитет на мама бяха картофените кюфтета и печената тиква, а баба разточваше различни баници – с ориз, със спанак, с ябълки. Щом започнеше да се смрачава, татко донасяше голямо дърво за печката. Така нареченият „бъдник“ поддържаше огъня чак до сутринта. Ние, момичетата, слагахме ястията на масата. В средата между блюдата баба запалваше свещица. През тази нощ не се ляга рано. Всички чакахме коледарите. Те идваха на групи, всяка от които си имаше водач – „станеник“. Коледарите благославяха целия ни дом и нас самите с песни и пожелания за плодородие и здраве. Ние ги черпехме, баба слагаше в торбичките им орехи и плодове и също им пожелавахме да са живи и здрави.

На другия ден – 25-ти декември, празнувахме Коледа. На Бъдни вечер в полунощ се е родил Божият син Христос и празникът се нарича „Рождество Христово“. Сутринта баба и мама отиваха в църквата и палеха свещици за здраве. На този ден, след коледните пости, обикновено приготвяхме печено свинско месо, дроб-сарма, кюфтета.

На 31-ви декември част от нещата се повтаряха. От сутринта започваше приготовлението за посрещането на Новата година. Баба чевръсто изпукваше пуканки, а ние със сестрите ми ги нанизвахме на конци. С тях и със свеж чимшир братовчедите ми украсяваха сурвакници от дрянови клонки. Най-важното в приготвянето на новогодишната вечеря е баницата с късмети. Баба я разточваше, а ние слагахме вътре дрянови пъпки и наричахме късметите.

В нашия край в нощта срещу Васильовден улиците се огласяха от чановете на уникалните „кукери“. Това според обичая са мъже с кожени облекла и маски. Около кръста им висят многобройни хлопки и звънци, чиято страховита врява гони злите духове и нечистите сили. А на сутринта идваха сурвакарите - млади момчета, които сурвакат с дряновици и подобно на коледарите пожелават здрава и спорна година. Стопаните на къщите се отблагодаряваха, като им даваха по една желязна парица.

Когато видехме баба с вретено в ръка да усуква бяла и червена прежда, това означаваше, че идва краят на Малък Сечко. На 1-ви март тя връзваше мартенички на всички и на всичко около себе си. „За здраве! И да бягат далече злите сили!“ - наричаше тя.

Всяка година на Сирни заговезни съм при баба. Този празник е винаги в неделя и дава началото на Великденските пости. Тогава хората се извиняват един на друг за грешките си, а младите целуват ръка на старите хора и им искат прошка. По традиция на Сирни заговезни вкъщи трябва да има бяла халва. Преди татко провисваше от тавана дълъг здрав конец, в края на който беше завързано парче от халвата. Ние, децата, само с уста се опитвахме да го захапем. Спазването на този обичай, наречен „хамкане“, беше много интересно и забавно. Но аз бях най-малката, всички ме избутваха и аз никога не успявах да се добера до сладката хапка. В родното ми градче преди празника момците майсторяха свои „стрели“ от меко дърво, което местните хора наричат „сепитлак“. Приготвяха си и дрянови пръчки със заострен връх. Из градчето се издигаха пламъците на големи огньове, около които се събирахме всички. Момците нанизваха стрелите на дряновите пръчки, запалваха крилата им от буйните пламъци и ги „джаркаха“ високо нагоре. Така стрелите показваха на момчето в коя посока да търси момата, за която ще се ожени. След това прескачаха искрящата жарава, за да са здрави и силни.

Дългоочакван празник за всички деца е Великден. На Велики Четвъртък баба сваряваше няколко дузини яйца, приготвяше боя в няколко купички и ние се скупчвахме около нея. Тя потапяше първото яйце в червената боя, изписваше с него кръстче върху челото на всеки от нас и го поставяше пред малкото иконостасче. После ни разрешаваше и ние да боядисваме яйца. Започваше голяма веселба. Баба ни учеше как да правим яйцата по-шарени. Дори и да счупехме някое от тях, тя не ни се караше. На Велики Петък баба и мама месеха кифли и козунаци. От всяка къща се носеше аромат на прясно изпечен козунак. Баба ни даваше да ядем от кифлите, но козунаците и боядисаните яйца скриваше за празника в неделя. В полунощ срещу Великден отивахме в близкото манастирче. Там присъствахме на празнична литургия за възкресението на Божия син, след която всички се поздравяваха с думите „Христос воскресе“. Баба не изгасяше своята свещица. Тя пазеше с ръка пламъчето до вкъщи и запалваше кандилото пред иконата. Сутринта се събуждахме с червено яйце до главичките си. Баба ни беше научила да го поздравяваме: „Добре дошло, Великденче!“ После излизахме навън да „сборим“ яйцата и да видим у кого е „боракът“, а тя разчупваше вкусния козунак.

Нашите баби и прабаби ревностно са пазили българските обичаи и са ги предавали от поколение на поколение. Затова ние – техните наследници, имаме цветни, красиви и скъпи нанизи от делници и празници. Аз черпя с пълни шепи от съкровищницата на народните ни традиции и съхранявам всички нейни богатства дълбоко в сърцето си. Някой ден ще ги предам на своите деца и внуци и ще нижа заедно с тях малките им герданчета. Така ще запазим голямата българска огърлица и никога няма да бъдат забравени уникалните традиции и обичаи на народа ни.

 
 

Copyright © 2008-2018 ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев