Резултати от проучвания през последните години показват, че компютърните игри заемат значително място в живота на детето и времето, което им се посвещава, е около седем-осем часа на седмица. Притеснително е, че над 85% от игрите съдържат насилие, а 50% - сериозно насилие. Насилието, представено в игрите, води до засилване на агресията при децата, тъй като в процеса на играта детето е в активна позиция – извършваните агресивни действия са изрази на приетата роля в играта. Самото желание за игра нараства във времето и издава нарастващата зависимост от компютъра.

С навлизането на компютъра в детското ежедневие, наред с позитивните ефекти се наблюдават все повече проблеми, свързани с прояви на агресия, нарушения в поведението и отклонения в здравословното състояние (нарушения в съня; нервност; раздразнителност; страхове; склонност към вербална и физическа агресия като израз на подражателни модели; неудовлетвореност и др.). Все по-ярко се изтъква драматичната промяна в навиците на подрастващите през последните 20 години, за които компютърът се превръща в неделима част от живота и предизвиква признаци на „компютърна абстиненция”, подобна на тази, причинена от химическите наркотици. Ефектът на десенсибилизацията се състои в това, че при редовно наблюдение на насилие зрителите стават по-възприемчиви към жестокостта на екрана и с по-голяма готовност приемат насилието и в реалния живот.

Компютърните игри с насилие отслабват:

чувствителността към нараняващите събития и към изпитваното състрадание;

емпатията;

негативната нагласа спрямо насилието;

желанието за намеса;

откликването с просоциални действия.

Децата, които играят, стават по-агресивни и с по-малка чувствителност към реалното насилие; приписват много повече агресивни намерение в поведението на другите; стават емпатийно нечувствителни – слабата емпатийна чувствителност и привикване към насилието засилва предпочитанията към игри с насилие, които след това затвърждават още повече нечувствителността към насилието.

Въпреки че компютърната зависимост не е призната за психично заболяване, в много държави се откриват клиники за лечението й. Сред тях са Италия, САЩ, Южна Корея, а в Китай те са над 300. Капацитетът и методите на лечение са различни, но целта е пълно избавяне от компютърна зависимост, както и излекуване от нейните по-тежки последствия - сериозни психични нарушения като изблици на агресия и склонност към самоубийство. По-голяма част от пациентите са младежи.

Интернет-зависимостта на учениците поставя нови проблеми пред превантивната дейност. Необходимо е да се насочат усилията на редица субекти: на децата, родителите, учителите, ръководителите на извънучилищни учреждения и на всички възрастни, работещи с деца. Първа крачка за превенция на Интернет-зависимостта е диагностика за наличие на такова пристрастие.

Важно е учениците да се информират за вредата от интернет-зависимостта. С тази цел се използват лекции и беседи; анализ на резултати от изследвания, разкриващи вредата от интернет-зависимост; разясняване на различни казуси, свързани с проблема; усвояване на съвременни техники за приобщаване на детето към други интересни видове дейности.

/със съкращения/

Източници:https://gameaddiction-2012.blogspot.com/p/blog-page_26.html?fbclid=IwAR3w2y_vcUGHieGCF99c71UqnI9_S7AZ6eiQnicQAF_mSmotmo9AXtPi8Wg

https://agresivnigameri.blogspot.com/p/blog-page_74.html?fbclid=IwAR0FrNUZ5MYqWRHeKmlU1g0_xWLWWRoXExYUVlDEIJ9eQmqbiyeiYDkCxMg