Наркотици

Психоактивно вещество – всяко природно и синтетично вещество, което има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятието и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм и може да предизвика състояние на зависимост.

Съществуват различни класификации на психоактивните вещества, но като цяло те могат да бъдат разделени на две групи:

 

Легални наркотици са разрешените от закона психоактивни вещества. Това са:

  • алкохол
  • тютюн
  • кафе
  • лекарства:

а) от групата на барбитуратите: барбитал, фенобарбитал и други;

б) от групата на бензодиазепиновите транквилизатори: диазепам, валиум, лексотан и др.

Инхаланти – редица лесно летливи вещества с различен химически строеж, които имат изразено въздействие върху ЦНС на човека – бензол, ацетон, тоулол и др.

Нелегални наркотици са психоактивните вещества, чието производство, разпространение и продажба са забранени. В тази група влизат:

  • Природни и синтетични вещества от типа на опиума– опиум, морфин, хероин, метадон, кодеин и др.
  • Канабиноиди – производни на индийския коноп – марихуана, хашиш, хашишово масло
  • Психостимуланти – кокаин, амфетамини, екстази
  • Халюциногени– LSD, PCP, мескалин, псилоцибинова гъба
  • Веществата
  • Амфетамини
  • Екстази
  • Инхаланти
  • Кокаин
  • Канабис
  • Халюциногени (психоактивни гъби, LSD)
  • Психоактивни медикаменти
  • Хероин

 

Амфетамини

Произход

В медицината са внедрени още през 20-те години на миналия век. Първоначално са използвани при депресивни състояния, като средство за отслабване, като аерозол против хрема и настинка, за лечение на нарколепсия (внезапно неконтролируемо заспиване). Най-известни са амфетамин (бензедрин) и метамфетамин (метедрин, первитин). Амфетаминовият тип стимуланти са синтетична алтернатива на кокаина със съществени и твърде опасни „предимства“ – ефектите им не само че не отстъпват по сила на тези на кокаина, но са и много по-продължителни.

Начин на приемане

Най-често се поглъщат като таблетки или капсули, могат да се пушат директно или смесени с тютюн или канабис, вдишват се през тръбичка. Амфетамините могат и да се инжектират (като най-често са смесени с хероин).

Ефекти и признаци на употреба

Ефектът е мощен и настъпва бързо. Въздействието продължава около 6 часа и е съпроводено от повишено кръвно налягане, ускорен пулс, разширени зеници, повишена активност с усещане за енергичност, бодрост, самоувереност, приповдигнато настроение, безкритичност. Големите дози може да предизвикат безпокойство, превъзбуда, загуба на ориентация, халюцинации.

Последици при продължителна употреба

Сериозна загуба на тегло, необратими увреждания на кръвоносни съдове в мозъка, сърдечни аритмии, проблеми с дишането (при пушене), инфекции (при инжектиране). Могат да се появят резки обрати в настроението, тревожност, раздразнителност, агресивност. Съществува риск от появата на психоза, характеризираща се с халюцинации, налудности за преследване или величие.

 

Екстази

Произход

Екстази е най-популярният от т. нар. „клубни“ наркотици. Практически названието „eкстази“ се отнася за група вещества, близки по химическа структура и свойства. Типичният представител MDMA е производно на амфетамина, синтезирано с намерение да се използва за потискане на апетита, а по-късно намира известно приложение в психотерапията.

Начин на приемане

Обикновено се поглъща под формата на таблетки, които се предлагат в различни форми, размери, цветове, отличителни знаци и химически състав.

Ефекти и признаци на употреба

Химически MDMA е близък до стимуланта амфетамин и халюциногенамескалин, поради което може да има и стимулиращи, и халюциногенни ефекти. Ефектът е силен, настъпва около 20 минути след приема и продължава 4 до 6 часа или повече. Интоксикацията се изразява в еуфория, усещане за общност и близост с други хора, прилив на енергия, повишава се чувствителността към допир и звуци. Покачват се температурата и кръвното налягане, ускорява се пулсът, устата пресъхва, потенето е обилно. Организмът не чувства умора и нужда от сън, храна и течности. В редица случаи са възможни панически състояния и променливо настроение с преобладаваща тревожност. Смъртните случаи след употреба на екстази са предизвикани от прегряването и изтощението на организма. Малка част от регистрираните смъртни случаи е била свързана с пиене на прекалено много течности в опит да се избегне обезводняването.

Ефектите на екстази върху мозъка не се изчерпват с изчистването на веществото от организма. Дълго време след употребата на хапчето могат да се изпитват объркване, безпокойство, депресия, проблеми със съня, раздразнителност.

при продължителна употреба

Продължителната употреба на екстази може да се окаже катализатор за развитие на психични разстройства при по-уязвими хора, когато са налице предразполагащи фактори. Най-сериозните рискове са свързани с възможните дълготрайни дегенеративни изменения на нервни клетки в мозъка.

 

Инхаланти

Предимно нефтохимически продукти с широко приложение в бита и промишлеността.

Инхалантите, използвани за интоксикиране, се съдържат в много продукти за всекидневна употреба: лепила, аерозоли, почистващи средства, разтворители. Общата им характеристика е, че са летливи, повечето от тях съдържат ацетон.

Начин на приемане

Изпаренията на веществата се вдишват от напоена с тях тъкан или от полиетиленов плик.

Ефекти и признаци при употреба

Въздействието е много бързо, но краткотрайно. Ефектите наподобяват алкохолно опиянение с първоначална възбуда, последвана от сънливост, освобождаване на задръжките и ажитация (непоседливост, възбуда). Интоксикацията може да предизвика и раздразнителност, главоболие, замайване, нарушена координация и възможност за преценка, нарушен говор. Гаденето и повръщането са други обичайни странични ефекти. Приемането на високи дози може да предизвика нарушение на възприятията, чувство на обърканост, понякога дори халюцинации.

Последици при продължителна употреба

Изследванията показват, че инхалантите са екстремно токсични. Най-значимият токсичен ефект при хронична употреба е продължителното увреждане на части от мозъка, отговарящи за познавателните способности (оглупяване), движенията (затруднения в координацията на движенията, спазми на крайниците и загуба на чувствителност), зрението и слуха (загуба на зрението и слуха), както и други части на нервната система. Хроничната злоупотреба може да предизвика значими увреждания на сърцето, белите дробове, черния дроб и бъбреците, като при тежка, повтаряща се и продължителна злоупотреба повечето увреждания са необратими.

Описан е синдромът на „внезапна смърт от вдишване“ – той може да се предизвика дори от единично продължително вдишване на инхаланти от иначе здрави млади хора.

Рискове

Гърчове, парализи, загуба на съзнание, внезапна смърт.

 

Канабис

Произход

Продуктите на канабиса се отличават по процентно съдържание на ТНС ( тетрахидроканабинол):

  • Марихуаната се получава от изсушени и надробени връхни части на растението. Цветът е зелен, кафяв или сив.
  • Ганджата се приготвя от изсушени пъпки и съцветия.
  • Хашишът се получава от смолата, отделена от цъфналите връхчета на конопа. Той е кафяв на цвят и обикновено е с по-висока концентрация на ТНС.
  • Хашишовото масло е концентриран извлек с кафеникав цвят и съдържа най-много ТНС.

Начин на приемане

Канабисът най-често се пуши чист или след смесване с тютюн в ръчно свити цигари, лула или наргиле. Може да се приема като чай, да се добавя в храната.

Ефекти и признаци на употреба

Ефектите зависят не само от вида на продукта и начина на приемане, но и от особеностите на индивида, моментното състояние, предварителната нагласа, очакванията, предишния опит, компанията и др. Преките физиологични и психични ефекти не се отличават с интензивност, присъща на повечето други психоактивни вещества. При пушене ефектът продължава от 2 до 4 часа, а при поглъщане – от 4 до 12 часа, и се изразява в зачервени очи, леко разширени зеници, повишено кръвно налягане, ускорен пулс, нарушена координация и забавени реакции, повишен апетит, нарушено чувство за пространствена и времева ориентация, нарушение на краткосрочната памет и способността за концентрация и пренасочване на вниманието, изострени сетивни възприятия (звукови, зрителни, вкусови, обонятелни), разговорливост и съпричастност към компанията.

Последици при продължителна употреба

Съществува риск от поява на негативни настроения и нагласи, способността за концентрация е намалена, волевите процеси са нарушени. Налице е опасност от респираторни заболявания, хронични бронхити и дори рак на белите дробове, както и изостряне на симптомите у психичноболни хора.

Първоначално леко безпокойство, което може да стигне до паническа реакция, параноидни мисли и дори плашещи халюцинации.

 

Кокаин

Произход

Кокаинът e най-силният природен стимулант. Представлява фин бял прах, който се извлича от листата на храста кока.

Начин на приемане

Най-често кокаинът се смърка, може да се пуши под формата на крек( крекът е обработен с алкално вещество кокаин, който има вид на малки бели, бежови или кафяви кристалчета), по-рядко се инжектира, пуши или втрива във венците.

Ефекти и признаци на употреба

Действието на кокаина започва веднага след приемането. Ефектът е краткотраен – от 20 до 60 минути. Като мощен стимулант кокаинът причинява разширяване на зениците и увеличаване на телесната температура, кръвното налягане и сърдечната честота.

Кокаинът предизвиква еуфория, потиска чувството за глад и за болка, потиска усещането за умора, повишава сексуалното желание. Настроението е приповдигнато, самочувствието е повишено. Понякога може да се развие тревожност, възбуда, обърканост, остра психоза.

Последици при продължителна употреба

Защитните сили и издържливостта на организма намаляват; увреждат се лигавицата на носа и носната преграда при смъркане; пушенето на крек се отразява неблагоприятно на дихателните пътища и белите дробове. Злоупотребата с кокаин е свързана със сериозен риск от развитие на зависимост. Смята се, че това е една от дрогите, с които най-лесно се преминава невидимата бариера между случайната употреба и зависимостта. Рязкото спиране или намаляване на злоупотребата често е съпроводено с абстинентни симптоми: чувство на умора, депресия и суицидни мисли, раздразнителност, нарушения на съня.

 

Халюциногени /психоактивни гъби, LSD

Произход

Основните психоактивни вещества – халюциногенните субстанции псилоцибин и псилоцин, се срещат в над 100 вида гъби. В България расте гъбата Psilocybesemilanceata.

Гъбите може да бъдат объркани със силно отровни двойници. Отравяне при свръхдозиране е почти изключено, но приемането на престоели или развалени гъби може да доведе до отравяне. Въздействието им често е непредсказуемо – може да предизвика тревожност, обърканост, страх, прерастващи в параноя и други психотични реакции.

Начин на приемане

Поглъщат се сурови и изсушени. Сухите понякога се накисват като чай или се смесват с мед, за да се намали дразненето на стомаха.

 Ефекти и признаци при употреба

Халюциногените променят възприемането на себе си и на околния свят чрез деформиране на възприятията, настроението, мисленето и поведението. Най-често халюцинаторните образи са на силно, понякога гротескно променени реално съществуващи обекти. Истинските халюцинации са по-скоро изключение.

В първите 30 минути след поглъщането се наблюдава гадене, прозяване, засилено слюноотделяне, сълзене. Психичните ефекти се изразяват във весело приповдигнато настроение, усещане за отпускане на тялото, чувство за вътрешна хармония и единение с другите хора и природата. Възприятията за време и пространство се променят, сетивата и емоциите се усилват, привиждат се геометрични и органични форми, изникват спомени. Продължителността на ефекта е 4–7 часа, като силно зависи от качествата на гъбите, от настроението, нагласите и очакванията.

при продължителна употреба

Възможна е поява на т. нар. „обратни проблясъци“ – внезапни краткотрайни ефекти, за секунди или минути, дълго време след последната употреба на психоактивните гъби. Съществува риск от изостряне на съществуващи или проява на латентни психически заболявания.

Основните психоактивни вещества – псилоцибин и псилоцин, се срещат в над 100 вида гъби. Някои от тях са използвани от човека още от праисторически времена. Психоактивните гъби били употребявани от индиански племена (в Мексико и на други места) като свещена дрога в ритуали.

Срещат се и в България (Psilocybesemilanceata), като напоследък все повече млади хора проявяват интерес към тях.

 

Психоактивни медикаменти (депресанти)

Произход

Синтетични медикаменти, разработени за лечение на тревожност, депресия,

безсъние или като мускулни релаксанти. Срещат се като таблетки, капсули, ампули. При неправилно лечение или самолечение с тях може да възникне злоупотреба или зависимост. Смесването на медикаментите с алкохол или хероин може да предизвика свръхдоза и да завърши с кома или смърт.

Най-често се употребяват барбитурати и бензодиазепини.

Начин на приемане

Поглъщат се като таблетки и капсули

Ефекти и признаци на употреба

Ефектът при барбитуратитенаподобява въздействието на алкохола: при малки дози до 150 мг се наблюдава повишено настроение и загуба на координацията. При по-големи дози до 700 мг – интоксикация, затруднения в говора, загуба на контрол върху емоциите, често пъти агресивно поведение. На следващата сутрин настъпва махмурлук.

Бензодиазепинитепонякога се употребяват от младежи, зависими от опиати, тъй като усилват техния ефект и облекчават абстиненцията. Те отпускат, свалят психологическите бариери, което може да отключи потискана агресивност или да доведе до рисково сексуално поведение. Работоспособността се понижава, напрежението и тревожността намаляват. Създават чувство за спокойствие и релаксация.

Последици при продължителна употреба

Формиране на тежка зависимост. Употребяващият се нуждае от все по-големи дози. Рязкото прекъсване може да бъде животозастрашаващо. То предизвиква промени на настроението, тревожност и пристъпи на паника, безпокойство, параноя и агорафобия, главоболие и гадене, припадъци и конвулсии.

Рискове

При използване по лекарско предписание те носят малки рискове от проява на странични ефекти като сънливост и отпадналост. Големите дози действат приспивно. Реакциите са забавени, което създава опасност при шофиране и работа с машини. Инжектирането на стрити таблетки или съдържанието на капсули е много опасно. Може да увреди вените и да доведе до гангрена. Смесването на мeдикаментите с алкохол или хероин може да предизвика свръхдоза и да завърши с кома или смърт.

 

Хероин

Произход

Хероинът спада към групата на опиатите и е диацетилно производно на морфина. За пръв път е разработен от фирмата Bayer като болкоуспокояващо средство. Когато става ясно, че подобно на морфина води до зависимост, хероинът е забранен от закона.

Чистият хероин е бял прах. Продаваният на улицата наркотик съдържа различно количество от веществото и в зависимост от примесите  има от мръснобял до тъмнокафяв цвят.

Начин на приемане

Хероинът може да се смърка, пуши, вдишва при нагряване върху фолио или да се инжектира. Най-бързо и силно въздействие има при венозно инжектиране. То обаче е най-рисково, тъй като нараства вероятността за предаване на кръвнопреносими инфекции – хепатит В, хепатит С, ХИВ/СПИН при използването на общи и/или стари прибори за инжектиране (игли, спринцовки, капачки, филтри).

Ефекти и признаци на употреба

Първото приемане на хероин  често води до неприятни ефекти – гадене, повръщане, прилошаване. Лицето и кожата са бледи и сухи, устната лигавица пресъхва, зениците се стесняват, дишането се забавя, облекчава се болката. Появява се усещане за прилив на топлина – т.нар. вълна („кик“). Следва фаза на спокойствие, отпускане и сънливост.

Последици при продължителна употреба

Общо намаляване на защитните сили на организма, преди всичко срещу инфекциозните болести. Инжектирането води до възпаления и абсцеси на крайниците. Отслабва сексуалното желание. Появяват се конфликти в семейството, в работата и училището, закононарушения и проблеми с полицията.

Както всяко вещество от групата на опиатите хероинът твърде бързо води до пристрастяване. „Наркотичният глад“ се появява от 8 до 24 часа след приема на последната доза хероин. Характеризира се с болки по цялото тяло, треперене, потене, мускулни спазми, учестено дишане, загуба на апетит, безпокойство, нервност.

Приемането на свръхдоза хероин води до безсъзнание и кома и при спиране на дишането може да причини смърт.

 

Алкохол

Произход

Алкохолът се получава чрез ферментация на продукти, съдържащи въглехидрати, или чрез дестилация. Концентрираните напитки се получават само чрез дестилация. Те обикновено съдържат от 40 до 50% алкохол. Алкохолът се употребява като питие. Изпитият алкохол се абсорбира бързо от храносмилателния тракт в кръвообращението и така достига до мозъка. Силата на действие на алкохола зависи от количеството, темпото на пиене, телесното тегло, индивидуалната поносимост спрямо алкохол, както и от общото психическо състояние.

Действието и ефектите от употребата на алкохол са в зависимост от неговата концентрация в кръвта.

Ефекти и признаци при употреба

При по-ниска концентрация на алкохол в кръвта настъпва лека възбуда и словоохотливост, повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно – сънливи. По-големите количества алкохол обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпват летаргия и ступор. При значително алкохолно опиянение човек често пъти проявява безкритичност, неадекватни реакции, самонадценяване, настъпват смущения във възприятията, ограничаване на зрителното поле. Възможно е да се прояви склонност към насилие или депресия.

Последици при продължителна употреба

Ефектите от продължителната употреба засягат предимно черния дроб (чернодробна цироза), нервната система, отслабва имунитетът, повишава се рискът от ракови заболявания, стига се до увреждания на мозъчните клетки и сериозни нарушения на паметта. Здравните вреди са свързани не само с болести, но и с факта, че злоупотребяващите с алкохол много по-често стават жертва на сбивания, пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки и др. Настъпва промяна на личността, съпътствана от целия спектър социални последици – от интелектуална и професионална деградация, до необходимост от продължителна хоспитализизация.

 

Никотин

Произход

Никотинът е алкалоид, който се извлича от листата на тютюна. Той е прозрачен, има силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. В зависимост от дозировката има кратковременен стимулиращ ефект върху централната нервна система или парализиращо действие. Може да се приема чрез дъвчене, смъркане или пушене (цигари, пури, лули, наргиле).

Ефекти и признаци при употреба

Никотинът оказва влияние върху периферната нервна система, което се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса. При по-високи дози никотинът може да има потискащо действие, свързано с отслабване на вниманието и концентрацията.

Последици при продължителна употреба

Продължителната употреба на никотин може да доведе до затруднено дишане, хронични бронхити, астма, повишено кръвно налягане, болки в гърдите, увреждане на стените на кръвоносните съдове, нарушено оросяване, рак на устните, езика, ларинкса, хранопровода и белите дробове. Пушенето и никотинът влияят отрицателно на репродуктивната функция (напр. при мъжете намалява подвижността на сперматозоидите). При хронична злоупотреба се наблюдава намалена работоспособност и лесна уморяемост.

 

Нови вещества

Ново психоактивно вещество е нов наркотик или психотропно вещество, което не се контролира от конвенциите на ООН за контрол на наркотиците, но може да създаде риск за общественото здраве, сравним с този на контролираните вещества. Тези субстанции са психоактивни и могат да стимулират или потискат централната нервна система.

Дизайнерски наркотик (синтетичен)

Психоактивно вещество, произведено от химически прекурсори в тайна лаборатория, създадено с минимална промяна на химическата структура на нелегален наркотик с цел заобикаляне на съществуващия контрол на наркотичните вещества. (имитация, а не иновация).

„Легални психоактивни вещества“

Широкообхватен термин за незабранени психоактивни вещества или продукти, които ги съдържат, които постигат ефекта на познатите наркотици. Те са специално създадени с цел да заобиколят съществуващия контрол на наркотичните вещества.

Новите психоактивни вещества включват широк диапазон от синтетични и растителни вещества и продукти, които обикновено се продават чрез интернет  или в специализирани магазини и се рекламират чрез агресивни  и сложни маркетингови стратегии, които в някои случаи умишлено заблуждават за съставките, които са различни от истинското им съдържание.

Новите психоактивни вещества се употребяват под различни форми – растителна смес за пушене, прах, кристали, таблетки, капсули, течност.

По-безопасни ли са от установените незаконни наркотици?

Въпреки че понякога ги рекламират като легални, това не означава, че са безопасни. Като се има предвид колко бързо се появяват нови  модификации на вече съществуващи наркотици, трудно е да се добие представа за общите ефекти на тези вещества и каква е връзката между дозата и наблюдаваните странични ефекти. Върху опаковката или върху самата форма обикновено няма информация за препоръчителна доза или странични ефекти. Те са нерегламентирани и неизпитани. Има ограничена информация за техните краткосрочни и дългосрочни ефекти.

Най-често срещаните нови психоактивни вещества според химическата им структура са:

Синтетични канабиноиди

Синтетичните канабиноиди представляват група от изкуствено създадени субстанции, които влияят върху същите рецептори в тялото като ТHC (тетрахидроканабинол), но обикновено са с пъти по-силни. Това означава, че ефектите им могат значително да се различават и да са по-мощни от тези на канабиса. Изначално синтетичните канабиноиди са разработени с научни и медицински цели. На европейския пазар след 2000-та година зачестяват продажбите на растителен материал, смесен със синтетични канабиноиди, представяни като легални заместители на канабиса.

Първият синтетичен канабиноид, засечен на територията на Европа, е JWH–018. Веществото е засечено през 2008 г. Оттогава на EMCDDA са докладвани повече от 200 синтетични канабиноиди, което ги прави най-голямата група нови психоактивни вещества, които се наблюдават от Европейската система за ранно предупреждение.

Ефекти върху психиката при употреба на синтетични канабиноиди

Употребилият може да се почувства щастлив, спокоен, дори еуфоричен; може да се смее, да почувства глад и да стане много приказлив. Устата може да пресъхне, очите да се зачервят. Настроението, усещанията и представата за време могат да се променят. Може да се появят затруднения в концентрацията и координацията на движенията, забравяне на цели епизоди от време, учестен пулс, падане на задръжките, световъртеж, възбуда.

Вече има немалко данни, че синтетичните канабиноиди имат потенциал да бъдат много по-вредни от канабиса поради високото съдържание на тези съединения в билковата основа и поради различните химични вещества, от които се произвеждат.

Рискове от употребата на синтетични канабиноиди

Възможна е поява на тревожност, остра параноя спрямо себе си и околните, главоболие, халюцинации, психози, безпокойство, паник атаки, загуба на контрол, агресия, суицидни мисли, припадъци, тремор, гърчове, загуба на съзнание. Редовната употреба на продукти, съдържащи синтетични канабиноиди, може да увеличи риска от развитие/отключване на психични заболявания, включително шизофрения. Редовната и продължителна употреба на синтетични канабиноиди предизвиква физическа зависимост с абстинентен синдром.

Има немалко случаи на тежки и фатални отравяния със синтетични канабиноиди, тъй като употребяващите по никакъв начин не могат да регулират дозата.

 

Фенетиламини

Тази група включва веществата амфетамин, метамфетамин и MDMA, и множество нови вещества, които са с подобна химична формула. Обикновено действат като стимуланти, но при модифицирането им може да се получат силни халюциногени.

 

Амфетамини (ATS)

Наблюдавани ефекти:употребилият може да изпитва eуфория и бодрост, прилив на сила, нервност и раздразнителност, сухота в устата, липса на глад, сърцебиене, да има промени в мисловния процес, както и параноя.

Дълготрайни ефекти: загуба на тегло; депресия, безпокойство и напрежение; хронични проблеми със съня; намален имунитет –чувствителност към инфекции; хипертония и нарушения в сърдечната дейност; бъбречна недостатъчност; повишен риск от инфаркт и инсулт; паника и параноя; увреждане на сърдечния мускул; психически проблеми –слаба памет и концентрация.

При предозиране: употребяващият може да имазамъглено зрение, агресивно поведение, тремор,загуба на координация,халюцинации,гърчове,да получи инфаркт или да изпадне в кома.

 

Синтетични катинони

Това са аналози или производни на катинон (вещество под международен контрол и една от активните съставки на растението кат). Те обикновено имат ефекти на стимуланти и включват често докладвани нови психоактивни вещества като мефедрон и MDPV.

 

Източник: РЪКОВОДСТВО ЗА РАБОТА ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА В УЧИЛИЩНА СРЕДА ЗА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 8-11 КЛАС „ОТ ВРЪСТНИЦИ ЗА

 

Copyright © 2008-2022 ПРЕВАНТИВНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев